Да те е страх не е срамно
Никога досега всички ужаси на света не са могли да стигнат до нас наведнъж само за няколко часа. Е, как тогава да не сме тревожни?
Здравословният страх е с нас от векове, с нас е от детството ни – той е част от система, която ни предпазва да се нараним физически или да не реагираме при мечка в храстите. Той задвижва химията в нас и ние инстинктивно избираме да се бием, да бягаме или да “unfriend-нем” близкия, който ни посяга. Но днес, когато денем не ходим сред мечки, а сред офисни тигри в леопардови щампи, а през ваканцията сами търсим как да останем потопени в адреналина с парапланер или гмуркане, въпреки че биологически сме наследили гени не на номади и японски събирачки на миди, а на кротки тракийски събирачи на шипки, нещата са малко по-сложни.
Лошият страх. Той е плод на нашия „аз“, който от бебе се тревожи кой е, къде се намира и защо е отделен от другите хора около себе си. Това, което ни се е случвало, когато са ни учили да спим сами „в тъмното“ и да сме „самостоятелни на гърне“, реално не е забравено завинаги – в нашия ум има една скрита част, в която и най-ранните спомени, с техните силни емоции, любов, разочарования, гняв, тревожност, страхове и срам, остават и понякога се включват в реакциите ни на възрастни. Да, понякога „превеждаме“ корпоративното си настояще на бебешки емоционален език и реагираме със страх или гняв, останал в нас от други минали ситуации, когато сме били много по-беззащитни. И малки.
Понякога може да атакуваме страха си с въпроса: „Щеше ли да ме е страх от това, ако нямах някаква непрятна асоциация за него от миналото?“ Отговорът, разбира се, е: „не, нямаше“. Страхът е продукт на следа (понякога скрита, несъзнавана) в паметта, на стара болка, на минало отхвърляне, предателство, загуба, раздяла, провал и загуба на контрол. Така започваме да избягваме ситуации, неща, дори мисли, които дори и бегло ни напомнят преживяната болка. Друг път страхът ни е толкова страшен и необясним, че сме го изместили и пришили на нещо по-ясно и дребно – например на лаещо куче.
Не можем да се справим с болките на миналото, като ограничаваме живота си в настоящето, „с помощта“ на страховете, които използваме за огради. По същия начин някога аборигените са се обграждали с табута и страхове от природата, която не познават и не могат да контролират. Можем обаче да се научим да разбираме кога се държим по детски и по аборигенски. И да се откажем от това. Или пък не.
Никога досега всички ужаси на света не са могли да стигнат до нас наведнъж само за няколко часа. Е, как тогава да не сме тревожни?
За да отгледате чисто дете в днешно време,трябва непрекъснато да полагате непрекъснати усилия.