Страхът не спира смъртта, но спира живота

Здравословният страх е с нас от векове, с нас е от детството ни – той е част от система, която ни предпазва да се нараним физически или да не реагираме при мечка в храстите. Той задвижва химията в нас и ние инстинктивно избираме да се бием, да бягаме или да “unfriend-нем” близкия, който ни посяга. Но днес, когато денем не ходим сред мечки, а сред офисни тигри в леопардови щампи, а през ваканцията сами търсим как да останем потопени в адреналина с парапланер или гмуркане, въпреки че биологически сме наследили гени не на номади и японски събирачки на миди, а на кротки тракийски събирачи на шипки, нещата са малко по-сложни.

Лошият страх. Той е плод на нашия „аз“, който от бебе се тревожи кой е, къде се намира и защо е отделен от другите хора около себе си. Това, което ни се е случвало, когато са ни учили да спим сами „в тъмното“ и да сме „самостоятелни на гърне“, реално не е забравено завинаги – в нашия ум има една скрита част, в която и най-ранните спомени, с техните силни емоции, любов, разочарования, гняв, тревожност, страхове и срам, остават и понякога се включват в реакциите ни на възрастни. Да, понякога „превеждаме“ корпоративното си настояще на бебешки емоционален език и реагираме със страх или гняв, останал в нас от други минали ситуации, когато сме били много по-беззащитни. И малки.

Понякога може да атакуваме страха си с въпроса: „Щеше ли да ме е страх от това, ако нямах някаква непрятна асоциация за него от миналото?“ Отговорът, разбира се, е: „не, нямаше“. Страхът е продукт на следа (понякога скрита, несъзнавана) в паметта, на стара болка, на минало отхвърляне, предателство, загуба, раздяла, провал и загуба на контрол. Така започваме да избягваме ситуации, неща, дори мисли, които дори и бегло ни напомнят преживяната болка. Друг път страхът ни е толкова страшен и необясним, че сме го изместили и пришили на нещо по-ясно и дребно – например на лаещо куче.

Не можем да се справим с болките на миналото, като ограничаваме живота си в настоящето, „с помощта“ на страховете, които използваме за огради. По същия начин някога аборигените са се обграждали с табута и страхове от природата, която не познават и не могат да контролират. Можем обаче да се научим да разбираме кога се държим по детски и по аборигенски. И да се откажем от това. Или пък не.

18Април

Откъде идват страховете

Знаете ли, че можем да наследим фобия? Например, можете да имате фобия просто защото баба ви е имала такава.