Отваряш сутрин с едно око фийда си във Фейсбук. По-ранобудните ти контакти и емигриралите в друга часова зона вече са успели да шернат пламтящите в адски огньове Амазонски гори, погребението на поредния глетчер, след който скоро няма да имаме нито сняг за Коледа, нито пчели, после изтекли биометрични данни от банката ти (представяш си макети на отрязани палци, натрупани в багажника на брониран камион), после поредният луд убиец на свобода, побой в трамвай в центъра на града, тъжен апел за дарение и няколко изгубени кучета... Никога досега всички ужаси на света не са могли да стигнат до нас наведнъж само за няколко часа. Е, как тогава да не сме тревожни?

Ужасите на света ни правят несигурни. Да, ние сме част от един доста страшен свят. Но ние имаме власт само над собствената си ситуация и нея можем да направим сигурна. Сигурността е наша основна нужда и парадоксално – тя не е свързана с външните обстоятелства. Това е наш много стар опит от бебешките години, ежеминутен избор, собствено усилие и способност да преценяваме реалността. Може би като малки сте се мислели за дебели и грозни, а сега виждате по-снимките колко прекрасни всъщност сте били? Същото е приложимо и за днешните страхове и несигурност.

Какво можеш да направиш веднага?

• Намери някого, на когото да разкажеш как се чувстваш и който да умее да те изслуша, без да oмаловажи страховете ти
• Откачи се от потока на черната хроника, но не си създавай и розов балон – просто не се пристрастявай към негативните новини и хора
• Опитай се да отсяваш какво статистически наистина е вероятно и какво не
• Не забравяй, че всички на света имат същите страхове като теб
• И не на последно място – не се страхувай да погледнеш и към най-дълбоките и ужасни страхове, които носиш – така вероятността да ги привлечеш към себе си ще изчезне